В края на 19 век аржентинския пристанищен град Буенос Айрес станал необичайно популярен в средите на емигрантите. От различни европейски страни престигнали хора в търсене на по-добър живот. Тези хора не били най-важните от обществата, които били изоставили по каквито и да било причини. За да им напомня за родината всеки от тях си донесъл различен музикален инструмент от своята страна - цигулки, китари, флейти и естествено те носели в себе си и музикалните традиции на своите държави.
И така в Буенос Айрес като смесица на различните култури и направления в музиката се формирал и развил неизвестен по-рано танц - тангото. Отначало той бил весел, лек и дори на моменти вулгарен. Дълго време той бил музика и танц на най-низшите слоеве на обществото. Средната и висша класа него признавали. През онези дни танго се танцувало в таверните, публичните домове или просто на улицата в най-бедните квартали на града.
В началото на двадесетте години на миналия век сред инструментите за изпълнение на танго се появил бандонеона, инструмент напомнящ със своя звук на орган, той бил донесен от немски емигранти. Бандонеона добавил нотка на драматизъм в музиката на тангото. С неговото появяване тангото станало по-бавно, появил се нов за него тон на интимност. Започнали да се формират оркестри изпълняващи танго. Танца стремително набирал популярност и само висшето общество не признавало новата музика.
По това време в Аржентина започнала икономическа криза. Много хора изгубили работата си и жителите на Буенос Айрес станали много тъжни хора. Трябвя да се отбележи, че по това време по-голямата част от населението на Буенос Айрес се състояло от мъже. Казват, че младите жени имали възможност да избират своя избранник от 20 претенденти. Заради това мъжете в Буенос Айрес били много самотни, това е причината и в текстовете на тангото винаги да става дума за жена, и мъката и тъгата по нея. За мъжа съществували само кратки минути близост с жената, когато я държали в обятията си, танцувайки танго.
Скоро след това тангото се появило в Европа. Неговия дебют в Париж бил истинска сензация. Почти всички веднага станали негови страстни почитатели, а останалите се превърнали в негови противници. Опитите да се спре популярноста на този чувствен танц нямали успех. Германският кайзер Вилхелм забранил на своят двор да танцува танго, но за останалата част от Европа тотзи танц се превърнал в голямо увлечение. Веднага щом тангото намерило своето място в салоните на Европа, то с отворено сърце било прието и от висшето общество в Аржентина.
Изобретяването на звукозаписите позволило на тангото да завоюва огромна аудитория. През 1917 година почти неизвестния певец Карлос Гардел записал на плоча тангото "Mi Noche Triste" (Моята тъжна нощ) и буквално на слудващата сутрин този симпатичен момък станал велика звезда на тангото, чиито глас звучал не само в Аржентина но и по целия свят.
През четиридесетте години на 20 век тангото се ползвало с огромна популярност. След установяването в Аржентина на военна диктатура, тангото било преследвано и дълги десетилетия се намирало под забрана. През 60-те, при сблъсъка се с новите форми на поп музиката тангото преминало в отдел "класика", към който се отнасяли по-скоро с уважение, отколкото да му се наслаждават. Младежите се увличали по новите музикални течения, въпреки че много ученици все още изучавали стиховете на тангото. Музиканта който възродил тангото бил Астор Пяцола, учил класическа и джазова музика, той направил нови аранжименти на старите мелодии. Завръщането на тангото било отбелязано в увеличаване на неговата популярност по целия свят. Появила се специална радиостанция и телевизионно шоу. В театрите на Европа и САЩ с успех гастролирал ансамбъл "Аржентинско танго".
В последното десетилетие наблюдаваме повишаване популярността на аржентинското танго. Танго клубове възникват в най-различни краища на света.
-------------------------------
По статия на
http://www.tangoclub.ru/Снимка
gettyimages
